Грижа за цветята

Ако вече сте взели решение какви растения да засадите, подходящи за дадените условия на местообитание на определеното в градината място, и в какви групи, вече сте постигнали много. Ако започнете да записвате първите си успехи в отглеждането, постепенно може да си направите план и календар. Така ще сте наясно колко работа сте положили и дали си заслужава да запазите необичайно трудните за поддържане лехи,  или да промените плана си.

Подготовка на почвата

Подготовката на почвата не означава да я подмените изцяло, а тъкмо обратното -  растенията да се подберат в съответствие със съществуващата вече. Почвата трябва да се разкопае добре на всяка цена, за да се отстранят всякакви уплътнения, предизвикани от задържането на вода, и да могат корените да проникват достатъчно дълбоко и да нарастват спокойно. Добавянето на едър пясък, дребен чакъл, пемза, глина или друг дребнозърнест скален материал при първоначалното прекопаване правят почвата по-рохка и допринасят за бързото отвеждане на водата от повърхността.

Различните групи растения изискват различна подготовка на почвата:

Многогодишни растения и едногодишни цветя. Препоръчително е още в началото да се добави органичен тор с дълготрайно действие. Тези растения виреят добре на рехава почва с дребнозърнеста структура и добро снабдяване с хранителни вещества.

Сенколюбиви многогодишни растения. Трябва да се подават достатъчно листен компост и разрохкащи материали, защото предпочитат рохкава хумусна почва.

Многогодишни растения за алпинеуми. Изискват почвата да е с добра пропускливост, като това благоприятства образуването на дълбоки корени.

Сухолюбиви многогодишни растения. Нуждаят се от проветрива почва с добра пропускливост, защото също развиват дълбоки корени.

Време за засаждане

Има няколко основни правила, които е добре да се спазват при засаждането на растенията. Не се засажда при силно слънчево, горещо и ветровито време. Изпаряването на водата в такива дни е много силно, а растенията още не са в състояние да компенсират загубата, като поемат влага от почвата. Също не се препоръчва засаждането върху мокър субстрат, тогава почвата е много уплътнена и се работи бавно.

Общи правила за отделните групи растения:

Едногодишни цветя. Засаждат се през втората половина на май, когато вероятността от застудяване е много малка, защото са много чувствителни към измръзване.

Двегодишни растения. Засаждат се в началото на есента и остават на открито през цялото време.

Многогодишни растения. Не всички видове, но някои първоначално се култивират в саксии. С някои изключения се засаждат от март до ноември, когато температурата на въздуха е над нулата. В по-тежки почви е най-добре да се засажда от април до октомври, защото земята се затопля по-бавно. В песъчливи почви не е благоприятно да се засажда в разгара на лятото, защото не задържат вода и не може да се насмогне с поливане. В началото на есента е подходящо да се засаждат многогодишни посевни култури под дърветата.
Растения, които цъфтят през пролетта, се пресаждат в края на лятото, а цъфтящите през през лятото и есента – през пролетта.

Житни растения и папрати. По възможност трябва да се засаждат през пролетта, защото през есента корените им са са слабо активни и те не нарастват добре.

Едногодишни луковични растения. Тези които цъфтят напролет, се поставят в земята през есента, а тези, които цъфтят през есента, се засаждат през лятото.

Далии и гладиоли. Най-добре е да се засаждат след края на април, защото грудките им са изключително чувствителни  към студа.

Практичен съвет: Как най-лесно и правилно да извадим растение от саксията?
Преди да се пристъпи към засаждането, култивираните в саксии многогодишни растения се напояват добре – саксията се потапя в голям съд с вода, докато престанат да излизат въздушни мехурчета. Корените, които излизат извън отворите на саксията, се подрязват. Сплъстените корени се разделят или се откъсват. Не хващайте растението за стъблото, когато го изваждате. Саксията се обръща надолу и ръбът се почуква върху ръба на маса или стена, докато цялата коренова туфа с пръстта не излезе.

Борба с плевелите

Размножаващите се с корени плевели трябва да се отстраняват с гребло веднага, а семенните се откъсват, преди да вържат плод. Бурените се изскубват от влажна, но не мокра пръст, за да не се скъсат корените им. Плевелите също може да се събират и при прекопаване на почвата. Примерно глухарчето и обикновената паламида трябва да се изкопават с лопата или с гребло, защото образуват много дълбоки отвесни корени.

Мулчиране

Мулчирането има двойна функция, от една страна, действа като защита от прекомерно изпаряване на почвената влага, а от друга, при избор на подходящ материал пречи на плевелите да избуяват.

Поливане

Растенията в градината имат различни потребности от вода. Много подходяща за поливане е дъждовната вода, нейната температура обикновено е по-висока и по-близка до тази на въздуха, освен това съдържа по-малко варовик от чешмяната. Продават се подходящо пригодени съдове за целта, с които може да  събирате дъждовната вода. По възможност поливайте рано сутрин или вечер, за да избегнете шоковото въздействие от температурните разлики на студената вода и горещия въздух. По този начин се избягват и прегарянията от ефекта на лупата, които водните капки образуват. Препоръчително е растенията да се поливат еднократно и обилно, отколкото повърхността да се оросява постоянно. Постоянното поддържане на влага благоприятства за покълване на семената на плевелите.

Наторяване

Основните хранителни вещества за растенията са азот, фосфорна киселина и калий. Допълнителните хранителни вещества са магнезий, калций и сяра. Много малки количества са необходими от микроелементите желязо, манган, молибден, цинк, мед или бор. Обикновено върху опаковките на продаваните торове е отбелязано съдържанието на елементите.

Кога да се наторява?

Преди да се засадят едногодишните растения, се прави основно наторяване и в почвата се добавят органичен или минерален тор. След това до септември всеки месец се наторява по малко. Многогодишните растения се наторяват при покълването им и непосредствено преди цъфтежа. Наторяването при луковичните и грудковите растения се извършва според ритъма на растеж на растението. Хранителните вещества се подават в ниска концентрация през пролетта при разлистването и през есента в началото на израстване на корените. Дозировката зависи от вида на растението, но по правило високите растения изискват повече хранителни вещества от по-ниските.

Органични торове

Към органичните торове, предлагани в търговската мрежа, спадат рогови стърготини, костно брашно, компост и оборски тор (говежди или конски). Пресният оборски тор има много високо съдържание на амоняк, затова се продава само добре разложен. Органичните торове подобряват хумусното съдържание и стимулират живота в почвата.

Минерални торове

Когато при растенията се наблюдават явления на недостиг, минералните торове са особено удобни поради бързият им ефект. Изключение правят само така наречените дълготрайни торове. Дозирането им обаче трябва да бъде съобразено с количеството на подадения вече органичен тор.

 

Подвързване и подпиране

Някои градински растения се нуждаят от допълнителна опора, защото не могат да се задържат изправени, особено при лошо време. Високите стъбла се привързват поотделно с помощта на оголени сухи клони, забучени до стъблото им. Може да ползвате също бамбукови или железни пръчки, или специални подпори от зелена пластмаса, които не се набиват толкова на очи.

 

Зимна защита

Не всички многогодишни растения са устойчиви през зимата. За да се предпазят от силните студове, е добре да се покрият леко с листа и сухи борови клонки. Растенията,  намиращи се на слънчеви и безснежни места, се покриват със сухи клонки или филц.  Това пречи на пускането на нови филизи в първите топли дни преди пролетта и ги предпазва от загиване при евентуални последващи застудявания. Покриването може да изчака до първите зимни студове, за да не се получи изнежване, задушаване или загниване на растенията поради липса на проветрение. Зимната защита се отстранява през пролетта, но за всеки случай се държи наблизо, ако се наложи да се използва отново поради късно застудяване.