Има ли нужда от външна изолация?
Анализ на дома: Има ли нужда от външна изолация
Популярни методи са топлинната диагностика и степента на топлопреминаване
Това не е просто козметична корекция с временен ефект, макар че вероятно ще разкраси дома Ви отвън. Не е само фейслифт, не е просто тунинг. Ако беше, нямаше да си струва средствата и усилията. Тя, външната топлоизолация, освен че разкрасява, има и още две много съществени функции – да запази топлината вътре във Вашия дом и да закриля портфейла Ви, когато в края на месеца настъпи денят за разплата. Тя е разумно, икономично и екологично решение. И точно по тази причина далеч не е просто модна приумица, а напротив, популярен и предпочитан начин за
Повишаване на отоплителната ефективност
на сградите през последните години. С други думи, през студените дни тя прави живота Ви по-топъл, по-уютен и по-лесен.
За наше общо съжаление, топлината има свойството да бяга от затворени пространства. Обърнахме подробно внимание на този принцип в темата ни за изолация на покриви. Там обяснихме ефектите от това, че топлият въздух има свойството да се издига нагоре и, преодолявайки бариерите – в случая покривите, да отнася произведената от нас топлоенергия навън в атмосферата. Ако не сте запознати с темата, препоръчваме Ви да се върнете назад и да я изчетете по-подробно, защото тук ще я надградим с още един, допълнителен аспект. Да, „топлото” бяга нагоре, но не само. То бяга също и… настрани. Реално има свойството да се разсейва в пространството във всички посоки и през всички пролуки –неуплътнени фуги, уж незабележими процепи около прозорците и вратите, и не стига това, ами и да минава (с променлив успех) и през стените. Особено през тях, и най-вече през тънките. Не защото е призрак или фантом, а просто защото следва физичните закони. Реално това може да се случи с всяка една стена. Почти с всяка. Не и с топлоизолираната.
Този афинитет към бягство се обяснява чрез добре познатото ни свойство
Топлопроводимост на материалите,
или иначе казано, тяхното умението да пропускат топлина през себе си. Някои повече, като бетонните стени например, други доста по-малко, като минералната вата, стъклената пяна, коркът и прочие изолационни материали. И тъй като тя топлината придвижва от зони с повече към зони с по-малко количество от нея, в студените дни Вашият дом изстива, а Вие плащате за отопление на атмосферата. Разбира се, ако не взимате мерки.
За онези от Вас, които вече имат опит в изолацията на покрив (Поздравления за удачното решение!), ще поясним с помощта на едно сравнение: Ако в студен зимен ден излезете навън с вълнена шапка, но без палто и шал, смятате ли, че ще Ви е топло? Логиката е същата и за дома. За всички останали, които засега стоят в студа дори и без шапка, просто ще кажем: Трябва да започнете да обличате отнякъде. Може от стените.
Какво представлява топлоизолацията
Това е процес, който обхваща всички действия, целящи да намалят загубата на топлоенергия на една сграда. Освен облицоването на стените, в това число попадат и уплътняването около дограмите на прозорците и касите на вратите, изборът на по-ефективно задържащ топлината стъклопакет и изобщо всички мерки за предотвратяване на т.нар. топлинни мостове – пробойните във Вашата система, през които много бързо Ви бяга топлото.
От финансова гледна точка външната изолация представлява еднократна инвестиция с дългосрочна възвращаемост. А тази възвращаемост има много лесно обяснение – заделите ли я веднъж,
Ще спестявате енергия постоянно
всеки месец, всяка година, без съмнение. Направена разумно, тя е в състояние да Ви спести до трицифрен разход годишно. И докато пестите, ще сте на топло.
И като че ли не са достатъчни всичките тези предимства, има и още. Топлоизолационните системи са природосъобразно решение, което пряко смъква разхода на суровини за отопление с всички позитивни последици от това за околната среда. А за черешка отгоре, екстра бонус – те не хабят от пространството Ви вътре, просто добавят обем към сградата отвън. Е как да не си я облицовате!
Топлината диагностика
е един от методите, чрез които бихте могли точно да определите дали Вашето жилище се нуждае от изолация и в каква степен. Това е практичен, директен способ, базиран на т.нар. инфрачервена термография. Той позволява извършването както на цялостен анализ на степента на топлопропускливост, така и определянето на зоните на най-интензивна термозагуба. За тази цел цялата сграда се заснема със специална инфрачервена камера. На снимката могат да се отличат цветово нивата на риск при всяки отделен компонент – от синьо (с най-ниска загуба) през зелено и жълто до червено (с критично висока интензивност на топлинния поток). Стандартно стените на нетоплоизолирана сграда са преобладаващо червени, т.е. те имат най-належаща нужда от облицоване.
Топлинната диагностика е изключително ефективен, но не и евтин метод за анализ. Друг популярен и доста по-икономичен начин за определяне на степента на загуба на топлоенергия е анализът на
Коефициента на топлопреминаване
или т.нар. U-стойност, бившата K-стойност. Той показва колко вата топлина преминава през 1 кв. м. за 1 секунда при температурна разлика от 1° по Келвин (W/m²K ) от едната до другата страна на стената, между вътре и вън. Всеки от компонентите, от които е изградена дадена сграда, притежава собствен коефициент, в зависимост от материалите, от които е съставен. Колкото по-нисък е той, съответно по-малко топлина пропуска (губи) въпросният компонент. В таблицата по-долу са показани референтните нива на коефициента за покрив, масивна стена и прозорец, като „Много добре” обозначава стандарта за нискоенергиен дом. На Фиг. 1 можете да видите средните U-стойности при стандартните компоненти на къща. Основен недостатък на този метод е тесният фокус върху свойствата на материалите. Така той не взима под внимание не по-малко съществени проблеми като лошо уплътняване, пролуки и прочие.
Табл. 1: Референтни нива на U-стойността при компонентите на сграда
Компонент | Много зле | Зле | Средно | Добре | Много добре |
Покрив | >= 1,00 | 0.60 | 0.30 | 0.22 | <= 0,15 |
Масивна стена | >= 1,50 | 0.80 | 0.40 | 0.30 | <= 0,20 |
Прозорец | 5.2 | 3.50 | 1.80 | 1.40 | <= 1,20 |
Фиг. 1: Средни U-стойности при компонентите на къща
1 Наклонен покрив U<=0.3W(m2K)
2 Стъклени прозорци U<=1.5W(m2K)
3 Входна врата U<=2.9W(m2K)
4 Плосък покрив U<=0.25W(m2K)
5 Външна стена с изолация U<=0.35W(m2K)
6 Стени и тавани при неотоплявани помещения с и без приземна изолация
- на отоплявана страна U<=0.5W(m2K)
- на неотоплявана страна U<=0.4W(m2K)
U-стойността не трябва да се бърка с коефициента на топлопроводимост на материала, който показва степента, в която той провежда топлина, независимо от дебелината му. Той от своя страна също служи като характеристика за способността на компонентите да запазят дадената сграда топла. В нашия случай, колкото по-ниска е неговата стойност, толкова по-добре. Според актуалното законодателство, тези показатели би трябвало да са описани в Сертификата за енергийни характеристики, какъвто би следвало да има всяка сграда.
В следващите ни три текста по темата можете да намерите информация за най-подходящите материали, инструкции за самото залепяне на плоскостите, както и за полагането на армировка с шпакловка, която допълнително да стабилизира отгоре цялата конструкция.