Розите

Розите имат дълга и пъстра история назад през вековете. Те са били символ на любовта, красотата, войната и дори политиката. Причината за популярността на това привлекателно цвете се дължи на изключително голямото разнообразие по отношение на цвят, размер, аромат и изящество. В природата родът Роза обхваща около 150 вида, разпределени из цялото Северно полукълбо, от Аляска до Мексико, Европа, Азия, включително и Северна Африка. Предполага се, че отглеждането на рози в градините е започнало преди около 5000 години, вероятно в Китай.

Видове рози

Има три основни групи от рози, в рамките на които има голямо разнообразие на различни видове. Тези групи се отнасят до историята на растенията, растеж, развитие и размножаване.

Старинни сортове рози

За старинни сортове рози, наричани още антични, се считат всички видове рози преди 1867 година, когато е създаден първият чаен хибрид La France. Тези видове са култивирани в древността и са били наоколо, без да бъдат променяни дотогава. Старинните рози цъфтят в началото на лятото и са известни със силния си аромат. Те са изключително издръжливи и изискват много малко подрязване, но се нуждаят от време, за да се развият и покажат в целия си блясък. Известни сортове старинни рози: Gallicas, Damask, Moss, Alba Maxima, Centifolia и др.

Модерни, хибридни, сортове рози

Съвременните, или хибридни, рози са създадени, като са били използвани най-добрите старинни сортове за създаване на нови по-добри. Тези нови сортове са били развъждани за специфичен цвят, размер и аромат, както и да се противопоставят на болести, да цъфтят на по-дълги или по-чести периоди. Тези рози може да бъдат допълнително разделени на флорибунда, грандифлора и чаено-хибридни сортове.

Флорибунда
Цветовете на розите флорибунда са кичести, като едновременно цъфтят голям брой цветове на едно стебло. Първите селектирани сортове са получени от кръстосване между полиантови и чаено-хибридни сортове. Тяхната най-желаната характеристика е, че цъфтят обилно през целия сезон. Не са толкова ароматни, но са по-издръжливи и устойчиви на болести, нещо, което е установено, че липсва в чаено-хибридните сортове. Розите флорибунда често се използват като нисък жив плет, бордюри или в кашпи и контейнери с други ландшафтни растения. Флорибунда сортове: Iceberg, Queen Elizabeth, Angel Face, Amber Queen, Sunsprite, Montana и др.

Грандифлора
Сортовете грандифлора представляват нов вид роза, която е кръстоска между флорибунда и чаено-хибридните сортове. Розите грандифлора образуват цветове, по-големи от тези на флорибунда, събрани в клъстери на върха на високо стъбло. Грандифлора са едни от най-високите рози в съвременния свят и са много подходящи за красив цъфтящ плет. Грандифлора сортове: Crimson Bouquet, About Face, Fragrant Plum, Melody Parfumee, Pink Flamingo, Silver Star и др.

Чаено-хибридни
Когато мислите за една роза, тя вероятно е от типа, който веднага ви идва наум. Тези сортове са характерни с дългите си стебла и големи красиви цветове в широка гама от цветове и нюанси. Това сигурно са най-популярните рози на планетата. Те са цветята, които ще видите в цветарниците или ще получите като подарък. Повечето хибридни рози попадат в категорията на чаено-хибридните сортове. Цъфтежът им е обилен и непрекъснат през целия сезон от май до ноември. Сортовете от тази група са подходящи за рязан цвят. Може би от значение е фактът, че в замяна на перфектната роза, с перфектна форма и ефектни цветове е извършено огромно количество близкородствено кръстосване. Това е за сметка на устойчивостта през зимата и издръжливостта, която е характерна за много от старинните рози и групата флорибунда. Често се споменава, че чаено-хибридните рози вече „не миришат на рози”. В действителност много от тях са загубили своя аромат. Въпреки това на разположение са повече от 6000 разновидности и имате голяма възможност да си изберете видове, които са жизнени, надеждни и не на последно място достойни за възхищение. Чаено-хибридните сортове: Mister Lincoln, Mellow Yellow, Tahitian Sunset, Falling in Love, Touch of Class, Double Delight и др.

Диви рози

Диви рози са тези, които са просъществували в продължение на хиляди години без никаква помощ или намеса от хора. Цветовете на тези диви храсти имат пет венчелистчета и обикновено са в розово, червено или бяло оцветяване. Тези видове рози са лесни за поддръжка, много издръжливи, и цъфтят веднъж годишно. Диви рози: Шипка (Rosa canina), Rugosa rose, Multiflora rose и др.

Розите в градината в зависимост от вида им

До момента описахме трите вида рози, сега ще обърнем внимание какви физически форми могат да заемат в градината ни. Основните видове са миниатюрни, катерливи (влачещи), храстовидни и високостеблените (щамбови) рози. Всеки вид има различно предназначение и изисквания за пространство и оформление.

Миниатюрни роза
Миниатюрните рози растат само на около 30-90 см височина, което ги прави идеални за бордюри, алпинеуми, кашпи, сандъчета и други малки пространства. Засаждат се на 20-30 см отстояние една от друга. Цветовете на тези растения са малки по размер. Те са и изключително зимоустойчиви. Миниатюрните рози са идеални за тези, които искат да се докоснат до красотата и радостта от розите, но имат ограничено пространство в градината си. Сортове миниатюрни рози: Kristin, Rise n' shine, Magic Carrousel, Child's Play, Baby boomer и др.

Катерливи (влачещи) рози
Катерливите рози всъщност не се катерят по същия начин, както бръшляна например. Те растат на дълги пръчки, които могат да бъдат набучени до перголи, шатри, декоративни подпори, решетки и беседки, и с еластичните си леторасти ще се увиват по тях за красива и артистична проява. Засаждат се на 150-200 см отстояние една от друга. Височината им стига до три метра, но има сортове, които стигат и до пет метра. Сортове катерливи рози: Mme. Alfred Carriere Climbing Rose, Sombreuil Climbing Rose, Renae Climbing Rose, New Dawn Climbing Rose и др.

Храстовидни рози
Храстовидните рози растат изправени и не се нуждаят от подпори. Те се отличават с добре закръглена форма, изключителна зимна издръжливост и тяхната устойчивост на болести и вредители е по-добра от средната. Обикновено растат от 80 до 150 см височина, но може и да надвишат тази височина без резитба. Засаждат се на 100-120 см отстояние една от друга. Храстовидните рози са чудесни за озеленяване. Засаждат се поединично или групово. Много подходящи са и за оформяне на красив жив плет. Сортове храстовидни рози: Iceberg, Ballerina, Mister Lincoln, Peace и др.

Високостеблените (щамбови) рози
Високостеблените рози са чудесен начин да се създаде височина в градината. Те са превъзходни централни обекти за малки градини. Важно е да се уверите, че околните розите са нискорастящи, така че да не достигат височината на високостеблените. В една група от три или четири, засадени заедно (на около 2 метра една от друга), ще изглеждат най-впечатляващи. Успешно се отглеждат и в кашпи. Те се нуждаят от специална защита през зимата и внимателни резитба да поддържа формата си. Сортове високостеблените рози: Winchester Cathedral Tree Rose, L D Braithwaite Tree Rose, Mary Rose Tree Rose, Darcey Bussell и др.

Оглеждане и засаждане на розата

Смята се, че розите са трудни за обгрижване. В действителност отглеждането на рози е много лесно, просто трябва да имате необходимите знания и инструменти, за да успеете. Преди да вземете първата си роза, е добре да се запознаете с по-основните им необходими изисквания.

Подготовка на почвата за отглеждането на перфектни рози
Розите растат най-добре в почвата с рН 6,5. Почвата трябва да бъде тествана преди засаждане и обогатена, ако е необходимо. Розите предпочитат богати, глинести почви с добър дренаж. Те мразят да седят във вода и ще умрат, ако водата се затлачва на повърхността, така че е важно да се осигури добър дренаж. Компостът трябва да се смеси с почвата преди засаждането и да действа като тор и природен пестицид за растението.

Колко вода е необходима за поливане?
Растенията, които са лишени от достатъчно вода, стават напрегнати, което ги прави уязвими към болести и неприятели и в крайна сметка загиват. Уверете се, че вашите рози получават достатъчно вода. В първите няколко седмици след засаждането розите трябва да се поливат от два до три пъти седмично. След като корените им заякнат, растенията могат да се поливат обилно веднъж или два пъти седмично в горещо време (сутрин и вечер). Водата трябва да достигне до дълбоките корени, а не само да се поръси по повърхността на почвата. Препоръчително да се използва един слой мулч около основата на растението, за да се предотврати изпаряването и да се поддържа почвата влажна.

От колко слънчева светлина се нуждаят розите?
Розите предпочитат да се добре огрявани от слънцето (6+ часа дневно), но много разновидности също могат да растат доста добре и на частична сянка. Тези растения, които получават по-малко слънчева светлина, ще цъфтят по-рядко и може да имат повече проблеми с вредители и болести. За да виреят розите добре и да цъфтят в най-пълния си потенциал, те трябва да получават най-малко шест часа слънце на ден.

Откъде да си купя рози?
Може да закупите рози от местни или онлайн разсадници, градински центрове в магазини за подобрения на дома, или на пазара на земеделските производители. Тези рози вероятно ще са в контейнери и корените ще трябва да се разхлабят преди засаждане.

Кога и как да засадя розата?
В България розите се засаждат през есента, от средата на октомври до средата на ноември. В този период се прави и зазимяване, като растенията се покриват с пръст на височина до 20-25 см. Разбира се, розите може да се засадят и през пролетта, след като почвата започне да се затопля. Най-големият риск тогава е, ако времето бъде съпроводено от обилни пролетни дъждове. Изберете място, което получава най-малко шест часа слънчева светлина на ден и е защитено от ветрове. Изкопайте по-голяма дупка, отколкото си мислите, че ви трябва
Корените на розите имат тенденция да останат в границите на изкопаната дупка, така че е важно да се изкопае голяма дупка преди засаждане. Препоръчителният размер е 30-40 см широка и около 50-60 см дълбока.

Розите обичат да ядат!
Розите имат нужда от много органична материя, за да се хранят. Много важно е добре да се натори почвата в дупката преди засаждането с компост или добре разложен оборски тор. След изкопаването на голямата дупка смесете отстранената почва с компост или разложен оборски тор в съотношение 1:1. Хвърлете една шепа костно брашно или една лъжица гранулиран суперфосфат в сместа и сложете около 1/3 от почвата обратно в дупката. Поставете растението в изкопаната дупка
Преди да посадите розата, скъсете израсналите корени, ако са много дълги, така ще стимулирате формирането на млади корени. Слабите клонки се изрязват, оставят се от 3 до 5 здрави клона, равномерно разположени около стъблото с 3 до 5 гледащи навън пъпки. Поставете розата в изкопаната дупка, като не подгъвате кореновата система, а присадката трябва да остане точно на нивото на терена.

Полейте старателно
Попълнете около растението с почва, трамбовайте добре и добавете останалата част от пръстта. След което изсипете бавно няколко литра вода, независимо дали почвата е влажна или суха. Това е необходимо за доброто слягане на почвата и осигурява успешно прихващане на розата.

Подрязване на розите
Резитбата на розите в градината се прави няколко пъти през годината. Това позволява на растенията да растат жизнени и буйни и помага в борбата с болестите и вредителите. Можете да започнете да „подстригвате” розите по всяко време в началото на пролетта, след като е минала заплахата от тежки застудявания. Премахнете около една трета от старите и всички болни и повредени клонки. Използвайте чисто и остро оборудване. Ако розите са присадени и има растеж на издънка от присадката, извадете го. Най-добрият начин е да се копае надолу до корена, където е присадката, и да го откъснете. Ако го отрежете, само ще насърчите израстването на още издънки от присадката. Подрежете отново в средата на лятото, за да предизвикате втори цъфтеж. Целогодишно почиствайте розовия храст от прецъфтели съцветия, като премахвате и част от клонката, така се съкращава времето между два цъфтежа и се стимулира образуването на по-големи цветове. През есента резитбата се прави обикновено с цел почистване на растението след лятото. Все пак не подрязвайте в много късната есен, за да не насърчите нов растеж в края на сезона, когато вече има опасност от слани и скреж.

Внимание! Да не се поставят изрезки от рози в компоста, защото има вероятност да са преносители на зараза и да причинят заболявания.